Узрелите трюфели имат черна външна обвивка и силен и приятен аромат. Неузрелите трюфели са с червеникава обвивка. Черните трюфели са ароматни, със земен и изтънчен вкус. Тъй като са толкова ароматни, трябва ви само малко. Когато се забележи загиване на тревната растителност около дървото-гостоприемник (това става между 4-ата и 7-ата година след засаждане), тази част от площта не трябва да се обработва. Спорите се освобождават от плодното тяло след неговото естествено разлагане. Плодното тяло е клубеновидно, с размери от 10 см и тежи от 20 до 200 г. Трюфелите растат от 100 до 1000 м надморска височина, но най-често от 200 до 400 м н.в. Що се отнася до изкупуването на трюфели - има много борси, които с удоволствие ще платят за готова и качествена продукция. Не се препоръчва торене, след като вече е създадено насаждението. Дървото първоначално има овална форма, а след това на обърнат конус. След това трюфелите се отглеждат в контролирани парникови условия в продължение на две години и разсадът се засажда на земя в Голанските възвишения. Плодните тела на трюфелите трябва да се изваждат прецизно, без да се поврежда микоризната система и без да се разрушава почвеният профил. Най-важната команда е Апорт, като за целта просто ароматизирайте любимата му играчка с аромат на трюфели и му я хвърляйте, а кучето ви трябва да я връща.

Той се занимава с намирането на тези гъби, като за целта използва специално обучени кучета. Трябва да се има предвид съдържанието на минерални елементи, необходими за развитието на трюфелите и растението-гостоприемник и ако някои от тях липсват, да се набавят. За да се предпази почвата от изсъхване, някои производители практикуват покриването й с хвойнови клони или слама, които изпълняват ролята на мулч. В някои случаи могат да се използват конският кестен, липата, габърът и др. Установено е, че и някои иглолистни дървета образуват микориза с черния трюфел. От този първичен мицел се образува вторичен, с който се осъществява микориза - съжителство на гъбата с корените на дървото. Трябва да се изваждат само зрели трюфели. Отвън те приличат на черния трюфел само с много по-дълбоки ръбове. Върху мицела се образуват малки пъпчици (завръзи), които след време се превръщат в плодните тела.От появата на завръзите до узряването на плодните тела при черния трюфел са необходими около 4 до 8 месеца.

Трюфелите не трябва да се слагат в вакумна опаковка, тъй като те трябва да могат да "дишат". За дърветата гостоприемници също трябва да се полагат грижи. Най-добри гостоприемници за образуване на микориза с черния трюфел са видовете от род дъб: космат дъб, зимен дъб, летен дъб, пърнар. За създаване на трюфелно насаждение се препоръчва да се използват растения с предварително образувана микориза с трюфел при контролирани условия. Плодните тела на черния трюфел се зараждат през лятото и през есента нарастват за няколко месеца. Цената на борсата, в зависимост от големината и цвета на един екземпляр, може да достигне няколко хиляди лева. Все пак късметът се усмихва на малцина и те за кратко време могат да натрупат добри доходи от събиране на трюфели. Когато трюфелното находище е създадено върху възрастни дървета, то те трябва да се окастрят по време на вегетационния им покой. То трябва да бъде съобразено с климата и възможността за механични обработки. Това предвижда законопроект за трюфелите, внесен в Народното събрание от група депутати от Обединените патриоти. За отглеждането на трюфела от съществено значение са климатичните условия, почвата с нейния състав, наклонът и изложението на терена.

Същността на микоризата се състои в това, че със своя мицел гъбата снабдява растението гостоприемник с вода и минерални вещества, които извлича от почвата и които са трудно усвоими от нормалната коренова система. Най-често се използват дъб и лешник. Този метод на консервиране помага да се ограничи окисляването, изпарението на водата и особено ароматите и можете да се наслаждавате на трюфели през цялата година. Този начин обаче води до разрушаване на микоризата и трюфелното находище приключва бързо. Ниските температури от минус 10ºС за продължителен период от време са вредни за микоризата. Най-добре са проучени и са с голямо стопанско значение за отглеждане два вида трюфели: черен и бял трюфел. Предлага неконвенционален подход за отглеждане на трюфели в асоциация с овощни дървета от сем. Климатът е различен за различните страни от ЕС в различни сезони и качеството на трюфелите е променливо. В зависимост от качеството на белите трюфели, те могат да се намерят на световния пазар на цена от над 5000 долара за килограм. Резитбата се изразява в намаляване височината на стъблото с 0.5 до 1 м, премахване на много мощните клони. Силата на вкуса на трюфела намалява с течение на времето и голяма част от него се губи, докато гъбите стигнат до пазара.